Sunday, 14 March 2010
Бивша Презряна Кука
, пренасяне на печалбите до ДС олигархията...) а "началниците" мачкат евентуалната конкуренция (това обяснява рядко случващите се успешни акции за залавяне на дрога, крадени коли и др. подобни) и пазят олигарсите от " народната любов". За да изпълняват тези свои задачи "началниците" имат нужда от най-дебилната част от българското население, която ТЕ са назначили на работа в полицията. Ако се питате какво стана с 10-те процента, дето уж имаха нещо в главата и искаха да си хранят семействата с честен труд, ще ви опиша някои от механизмите, с които тези хора се смачкват. 1 Раздават им се неимоверен брой дела и преписки по които да работят( в нормативната база на МВР няма норма уреждаща максималния брой дела, по които един разследващ полицай например може да работи) След като е затрупан с дела той няма физическо време да се занимае дори и с половината. Обаче по всяко дело има срок за разследване и неспазването на този срок представлява ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ ПРАВОСЪДИЕТО , следователно въпросният разследващ полицай ( ако е имал неблагоразумието да откаже да играе по гайдата на корумпирания си "началник" , не само ще бъде отстранен дисциплинарно , но и ПРЕДАДЕН НА СЪД за извършеното престъпление "забавяне и пречене на разкриването на обективната истина". Има и други способи , по-прости и по-бързи напр.: началникът бърка в касата на полицая ( на 6-7 полицая се пада една руска каса от 60-те години и всички каси могат да се отварят с един ключ, следователно дори всяка чистачка, във всяко районно има по всяко време достъп до всички дела...и служебно оръжие). Не мислете че този пропуск в обезпечаването на материално- техническата база е случаен). По този начин "началнико" може да открадне и изгори всяко дело заведено срещу "наш човек". Полицаят отговарящ за делото(на чието име делото е записано в деловодството) отива на съд , а "началникът" отива да си вземе заслужения подкуп. Още по лесно е да се накара някой обвиняем да напише лъжлива жалба срещу някой непослушен полицай, че е бил бит например и непокорният отива на военен съд и бива уволнен. Друг вариант е да се изпрати непослушният на реподбор (да му се направи нов психо-тест). В Психо-центъра на МВР, пристигне ли изпратен от "началнико" полицай за реподбор, на всички е ясно, че този човек се опитва да вкара прът в добре смазаната машина за мръсни пари. Следователно " психолозите" след обстоен и задълбочен 20 секунден психо-анализ стигат до извода, че лицето е негодно да изпълнява служебните си задължения и ако не го уволнят, то го изпращат да пази честта на кокошката Минка от набезите на петела Геновев в общинския курник на село "Ръгни Колец". Друг способ са веществените доказателства. Ако сте гледали по филмите как ВД-тата ( веществените доказателства) се съхраняват от специални хора в специални стаи, то в турския кенеф на Европа не е така. Помещения няма, каси още по-малко. ВД-тата се съхраняват ...на пода, под бюрото, в коридора... и всеки може да си отмъкне каквото му трябва. Когато става дума за гуми или джанти - добре , но когато става дума за златни накити пари в брой или мобилни телефони и друга техника- лошо. Нали се сещате кой носи отговорност за изчезването,( въпреки, че не е виновен за това , че УМИШЛЕНО не е осигурена материална база и помещения)- водещият разследването полицай. Между другото изчезне ли ВД почти е сигурно , че делото ще остане недоказано в съда и обвиняемия ще бъде освободен. Ето ви още един начин за "припечелване" от началниците. Способите за смачкване на читавите служители са хиляди, мисля, че схванахте принципа. Ако питате защо никой от тези достойни 10% не се оплаква, отговарям веднага: оплакването от "началника" става с докладна записка или рапорт, който се дава на... "началника".(ако се опиташ да го прескочиш отивайки при по-голям началник, става страшно на тема военна субординация) Пред такава жалба има два пътя: 1 "началникът " я хвърля в кофата. 2 "началникът" първо си избърсва гъза с нея и чааак след това я хвърля в кофата. Следователно жалбата трябва да бъде заведена в деловодството и да получи входящ номер. Но деловодителките по заповед на "началника", отказват да завеждат рапорти БЕЗ одобрението на " началника". Мислите ли , че някой ще позволи завеждането на рапорт, в който има оплакване срещу самия него. Друго интересно за данъкоплатеца нещо е как "началниците" оправдават съществуването на подобна язва наречена " полиция"? Оправдават я чрез куха статистика. Позволяват си да убеждават обществеността че разкриват 50- 60 % от престъпленията заведени в полицията, като на практика разкриват 1 % и то на престъпления извършени от конкурентите на техните ДС покровители. Как става това : хваща се някой беден човек клошар или ром ( за да са сигурни, че не може да си позволи адвокат) пребива се и се принуждава да подпише един бял лист на който после "началниците" дописват на пишеща машина десетки "самопризнания" за престъпления, за които подписалият се изобщо не е чувал. Според БГ наказателното право , никой не може да бъде осъден само въз основата на самопризнание, следователно човекът не бива осъждан. Сега изясни ли ви се откъде идва разликата между "разкритите" престъпления на МВР и реално осъдените лица. Някои "началници" не си правят дори и този труд. Те просто нареждат на подчинените си ( тия послушните с празните глави) да напишат в графата извършител на престъплението (върху бланката съпътстваща всяко заведено престъпление) името на някое живо лице ( някой който е минал през районното, било като свидетел, жалбоподател или като заподозрян, по което и да е производство) По този начин, няма защо да се учудвате, ако баба Ви Гицка дето се е жалвала някога си в полицията, че са и откраднали саксията, фигурира в полицейските бази данни , като извършител на въоръжен грабеж срещу чуждестранен гражданин , на магистрала "Тракия". Сега виждате ли колко тъпо звучат в ушите на един професионалист изказвания от сорта " Ние ги хващаме, те ги пускат ". Ако някой случайно потърси отговорност от такъв " разкривач" за подобно " разкриване ", "разкривача" гори, ако никой не потърси отговорност от него ( както обикновено става), "началникът" почва да лъже обществото, подкрепяйки се с кухи цифри, колко много престъпления е разкрило неговото РПУ, дирекция , група , хайдушка дружинка и т.н. Целта е "министъро" да може да се изтъпани по телевизията, да размаха листче с фалшива статистика и да каже:" Гледай, данъкоплатецо, колко много престъпления сме разкрили, значи ако ни няма нас ти си загинал, я торбалан ще те отмъкне, я баба Меца ще те изяде, я Ламята Спаска ще ти се изтропа на главата...но ние с "началнико" сме тук , за твое щастие, така че плащай данъци, целувай ръка и ТРАЙ ". Като казах "министъро" та се сетих...не е вярно, че няма пари за МВР. Пари има, но неправилно разпределени. Напр. по районните почти няма бензин. Полицаите слагат бензин със собствени пари, защото напр. не може да се транспортира задържано лице с градски транспорт, трябва кола, служебна. Ако не го транспортираш в определен срок получаваш обвинение за противозаконно задържане, следователно по добре да сложиш бензин за 5 лева отколкото тия от вътрешния отдел да пълнят тяхната си статистика с тебе. Полицаите нямат радиостанции, тези които ги виждате да носят, са си техни и струват горе - долу една заплата. Защо си купуват ли? Ами за да си осигурят връзка с дежурните, за тяхната лична сигурност по време на дежурствата. Полицаите си купуват компютри , принтери, хартия. Ако откажат да работят по липса на средства ,биват наказвани за неизпълнение на служебните задължения. На фона на тази мизерия на всеки редови полицай се падат по един статистик по един администратор и половин началник. За да има реформа в МВР е достатъчно да се съкратят тези дублиращи се длъжности и лицата(около 30 хил.), които не правят нищо. Сега ясно ли ви е, защо нищо хубаво не се случва и няма да се случи в България.
Храни за дълголетие
Брой 012 | Юли 2009
Стройната фигура е важна, но по-ценно от здравето – няма. В сезонът на изобилието от страна на плодове и зеленчуци, няма да е трудно да се погрижим и за двете
Разбира се, на първо място в една здравословна диета, стоят плодовете и зеленчуците. Има няколко от тях, които са задължителни, ако искате младежки вид и добра памет, която за съжаление бързо отслабва с годините.
Отдавна е известна способността на боровинките да поддържат потенциала на паметта, а и антиоксидантните им свойства, с помощта на които унищожават свободните радикали и предпазват от възпаления и сериозни заболявания като Алцхаймер, рак, диабет, артрит, остеопороза. Редица нови данни сочат, че боровинките възпрепятствт появата на бръчки, кожата изглежда млада и гладка. Голямото количество Витамин С, което съдържат предпазва кожата от врените вещества, които я състаряват.
Спанак и други листни зеленчуци. Те са полезни за целия организъм и са едни от малкото зеленчуци, които предпазват очите от вредното действие на ултравиолетовите лъчи, благодарение на растителните пигменти лутеин и зеаксантин, които съдържат. Имат и голямо количество калий и поддържат здравината на костите.
Не забравяйте и протеините. Важни са за всяка възраст, но са от особено голямо значение след 40 години, когато мускулната маса започва да отслабва с около 1% годишно. Те увеличават възможността организма да се пребори с болести и травми. Затова е важно да включваме в менюто си редовно повече пилешко и пуешко месо (основно филе), агнешко, боб, яйца и морски дарове. От голямо значение са и калцият, калият, фосфорът и други минерали, които лесно можете да си набавите от млечните продукти. Ако са и с ниска масленост, ще се грижите едновременно за здравето, фигурата и дълголетието си. Според ново проучване, тези минерали и особено калцият, не могат да предпазят костите и зъбите, ако в организма има недостиг на протеини. Друга причина да консумираме мляко всеки ден е, че една четвърт чаша на ден намалява с 60% риска от проблеми с венците и 50% със зъбите, според ново японско проучване.
Храни, богати на Мастни киселини Омега 3. Най-добрият вариант са рибата тон, сьомгата и някои ядки, като орехите например. Освен десетките ползи от тях, за които всичкизнаем, според нови проучвания, тези киселини въздействат на част от мозъка, която отговаря за настроението ни. Карат ни да се чувстваме по-здрави, жизнени и млади.
Зърнени храни - кафяв ориз, пълнозърнест хляб, пшеница, овес или други житни растения. Помагат заподдържането на стройна фигура и играят много важна роля при контрола над апетита. Пазят организма от диабет, сърдечно-съдови заболявания, рак на дебелото черво, високо кръвно налягане. Помагат за усвояването на други полезни хранителни вещества.
Напитките също не трябва да бъдат подценявани. Червеното вино отново води класацията. Освен всичките му положителни за здравето въздействия, известни до сега, се появяват и нови данни, според които, мощният антиоксидант ресвератрол, който се съдържа във виното, не помага само за борбата с различни заболявания. Резултатите от изследване, направено с животни, показват, че това вещество намалява загиването на клетки от мускулната тъкан и сърдечно-съдовата система, което можа да се окаже сериозна възможност за забавяне на процеса стареене. Разбира се, не трябва да прекалявате. Повече от половин или една чаша на ден може да бъде опасна за вашето здраве. Ако не сте любители на червеното вино, не се притеснявайте. Има алтернатива и тя е чаят - зелен или черен. Поради съдържащите се в него полифеноли, той е не по-малко полезен и намалява загубата на паметта с възрастта.
И за любителите на сладкото има подходящ вариант - черният шоколад - здравословно, подмладяващо и вкусно. Черният шоколад съдържа вещества, които са полезни за здравето и паметта, в много по-високи количества от обикновения шоколад. С шепа ядки ще бъде още по-добра комбинация. Да, наистина - комбинация, но според все повече експерти е подходяща дори за диети, защото е засищаща и дълго време след консумирането й не се нуждаем от храна. Има нова теория, че около 20% от калориите в ядките не се усвояват от организма.
Важно е да не забравяме, че физическите упражнения са основна част от усилията да поддържаме организма и паметта си млади. Едно от най-новите поучвания доказва, че бягането удължава живота. Проведено е от Университета в Станфорд за период от 21 години с група от хора, които редовно правят джогинг и с група, които нямат такива навици. През изследвания период 15% от хората, които правят джогинг са загинали за сметка на 34% от групата на хората, които не бягат. Учените, провели експеримента смятат, че 5 пъти седмично джогинг по 30 минути е най-добрият за здравето ни вариант.
Автор: Елена Георгиева
косопад
- Такааааа, против косопад помагало много да си првиш фрикции с отвара от розмарин, като въпросната отвара се получава, като 2 ч.л. счукан розмарин се вари 1/2 час в 300 мл вода.
- Друго - Маска против косопад с лук:
3 глави лук се обелват и настъргват на ситно, прецеждат се през марля, като към полученият сок се добавя счукана стипца (има я по аптеките), която трябва да се размие напълно. След всяко измиване на вече суха коса в кожата на главата се втрива от тази смес с помощта на памучен тампон. След като добре се втрие навсякъде от сместа, главата се завива с хавлиена кърпа за през нощта, а на сутринта се измива с обилно количество топла вода. Методът се прилага седмица и се препоръчва от специалистите.
- Още една маска против косопад, но с бира:
При косопад помага и горещата бира. С нея се намазва косата и се увива със затоплена кърпа. Тази процедура обаче се прави поне 5 поредни дни.
- Маска против косопад:
1 жълтък, 1 с. л. балсам, 1 с. л. кисело мляко, 7 - 8 капки витамин "А", 7 - 8 капки витамин "Д", 10 капки стимулант за коса на Икаров, 1 ч. л. мед, 1 ч. л. спирт. Всичко се разбърква много добре, намазва се косата, завива се с вестник, найлон и хавлиена кърпа и се седи между 20 - 30 минути. Прави се два пъти в месеца.
- Маска против косопад с масло, жълтък и пчелно млечице:
200 г масло се разтопява след което се сваля от огъня и малко преди да се втвърди се добавя един жълтък и 2 г пчелно млечице. Маската се държи в хладилник и се използва на части според дължината на косата. Когато се ползва, цялата глава хубаво се намазва от всякъде и така и престоява три часа, след което се измива с неутрален шампоан, но без балсам.
- Маска против косопад със зехтин, бадемово масло и витамин А:
За тази маска казват, че е много ефикасна, и че ефекта се забелязвал почти веднага. Смесват се равни части зехтин, бадемово масло и ампула витамин А. Маската се нанася по цялата коса, като се втрива добре и в корените. Завива се с найлон и топла кърпа. Хубаво е да престои така поне два часа.
- Маска за изтощени коси и косопад:
Медът е много полезно средство срещу косопад. Той може да се смеси със суров сусам и пектин и да се яде по лъжичка преди всяко хранене. Подходящ е и за маски на изтощени коси. Лъжица мед можете да смесите с рициново масло, жълтък, лъжичка ром, комбиниран витамин А и Д, може да се прибави и газ, ако не се притеснявате от миризмата. Маската се нанася обилно в корените и по продължение на косъма. Поставя се найлон и топла кърпа. Стои се 2 часа, след което се измива обилно с вода. Отмиването е малко по-трудно, затова може да се наложи да насапунисате косата два пъти. Това обаче не е препоръчително в останалите случаи, тъй като обикновено шампоаните съдържат доста агресивни съставки, които могат допълнително да увредят косъма.
- Маска против косопад с жълтък, рициново масло и витамин А:
Един жълтък, рициново масло, 1 ч. л. витамин "А".
Всичко това се смесва добре, докато стане като майонеза и се нанася в корените на косата. Така се стои към два часа и след това се измива с шампоан и с балсам.
- Маска против косопад с рициново масло, коняк и яйце:
300 г рициново масло се смесва с 30 мл коняк и едно прясно яйце. Добре обърканата смес се нанася в корените на косата. Главата се завива с хартия, найлон и топла кърпа. След около 2 часа се измива обилно с топла вода.
- Маска против косопад с жълтък, зехтин, лук и мед:
Един жълтък, 1 с. л. зехтин, 2 с. л. сок от прясно изцеден лук и 1 ч. л. мед. Всичко това се смесва много добре и тази смес добре се втрива в корените, а след това и се маже и цялата коса. Главата се завива с хартия, найлон и кърпа. След 2 часа, косата се измива с разбит жълтък, а накрая се облива с оцетена вода.
- Маска против косопад с мед, сок от алое и чеснов сок:
Една супена л. мед, 1 с. л. сок от алое и 1 ч. л. чеснов сок се смесват. Сместа може да се приготви предварително и да се съхранява в хладилник. Преди използване към 1 супена лъжица от тази смес се прибавя един жълтък, разбърква се добре и се втрива в кожата на главата. Завива се главата с памучна кърпа, а в/у нея се нахлузва и найлонов плик и така престоява 20 минути. След това хубаво се измива косата, а процедурата се повтаря пет пъти подред.
- Ето тук също погледни, мисля че ще има какво да те заинтригува и да ти свърши някаква работа ( или поне аз се надявам да е така ): http://www.vivasan.bg/index.php?page=sickness&id=24, а ето тук също : http://makul.hit.bg/Treatment.html
- Още една лесна маска против косопад:
Смесват се бадемово масло, витамин "А" и една ампула "Прогестерон". От тази маска косата хем ставала по-здрава, хем спирал косопада, хем растяла по-бързо.
Също така имало серия на Vichy, която се казвала DERCOS и имало ампули и шампоан за жени против косопад точно. Vichy имали авторско право върху състава им. За ампулите пишат, че след 3 седмици употреба:
79% спират косопада, 78% подсилват косъма, 88% подобряват структурата на косъма и 71% сгъстяват косата. Можеш да попиташ в някоя добре заредена аптека за тях, само че предполагам, че ще са цифра .
Друго за което се сещам е една билкова аптека, която се намира на "Бачо Киро". В нея работи едно сладко бабе , което е страшно и съм сигурна, че ако се допиташ до нея ще ти помогне с някой вълшебен микс от билки .
С теб сме - Успех !
Thursday, 11 March 2010
Уж съм умен, а съм пълен карък
„Уж съм умен, а съм пълен карък!“ Защо?
юни 21, 2009 От sepphoras
Защо се случва на умните и талантливи хора да не им върви?
Всеки човек понякога греши. Едва ли е възможно човек да се научи на нещо, без да допуска грешки. Признак за интелект не е липсата на грешки, а умението да не повтаряме грешката отново и отново. Защото грешката може да бъде простена, но не и нейното повторение.
Всеки от нас познава хора, достатъчно разумни, с най-добри интелектуални способности, които им е осигурила наследствеността или възпитанието във високоинтелектуална среда, които обаче често пъти допускат грешки и с каквото и да се заемат, не им върви. Те сякаш изгубват разума си, щом се сблъскат с проблемите от реалността. Означава ли това, че интелектът не е най-важното, или поне не е достатъчен, за да успее човек в реалния живот?
Робърт Дж. Щернберг, професор по психология и образование в Йелския университет, посочва 20 препятствия, които пречат да бъдат използвани възможностите на интелекта, включително и при изпълнение на традиционните тестове, достатъчно съвършени и широко обхващащи умствените способности на човека.
1. Недостатъчна мотивация.
Талантите на човека едва ли струват нещо, ако той няма стимул да ги използва. Мотивацията става ключов момент, обясняващ защо отделните хора, живеещи в една и съща среда, постигат различен успех. За някои мотивацията идва отвън – одобрението на връстниците им, стремеж към признание, материални стремежи. За други мотивацията може да има вътрешен характер – например удовлетворението от добре свършената работа. Обикновено при всеки човек има и вътрешна, и външна мотивация, макар и в различни пропорции.
2. Недостатъчен контрол над собствената импулсивност.
В живота на всеки човек има моменти, когато той не трябва да действа импулсивно. Импулсивността не позволява на човека да използва пълноценно своите умствени способности. Макар че безкрайно дългите размисли да са също нежелателни, когато решава дадена задача, човек не бива да се съблазнява от първото дошло му в главата решение. Трябва да помни, че малко по-късно могат да му дойдат наум и други по-добри решения.
3. Недостатъчна настойчивост и прекалена настойчивост.
Някои хора, независимо от интелекта си, бързо се предават. Ако нещо не върви, както те искат, или ако първите им опити не са успешни, те захвърлят започнатото. В резултат неволно загубват способността да довеждат нещата докрай. Друга крайност представляват хора, които продължават да се трудят над проблема, когато отдавна е трябвало да го изоставят като безперспективен. Те продължават да упорстват дори, когато би следвало да са наясно, че няма да могат да решат проблема, или поне не за определеното време.
4. Използване на „не тези“ способности.
Много хора в някакъв момент от живота си стигат до извода, че или са избрали не тази професия, или работата им в рамките на избраната професия не съответства изцяло на изискванията, която има тази професия. Отстрани това изглежда така, сякаш работата, която те са се заели да изпълняват, изисква една съвкупност от способности и навици, а те я изпълняват, използвайки други способности и навици. За себе си човек открива, че независимо от факта, че той притежава добри и полезни способности, те не са подходящи за онези задачи, в решението на които той е ангажиран. В подобна ситуация е разумно да се избере друга посока в образованието или кариерата или поне да се помисли за нови стратегии в собственото обучение и работа.
5. Неспособност да превръщат мислите в дела.
Някои хора демонстрират големи успехи в теоретичното решаване на своите проблеми, както и на проблемите на околните, създавайки понякога впечатлението, че имат готово решение за всеки случай в живота. И въпреки това, те са неспособни да доведат теорията в практиката. Както казва психологът Е. Р. Татри (1935), те се оказват „погребани с мислите си“. Колкото и добри да са били идеите им, реално те не могат да направят каквото и да е за реализацията им. А нали за да получаваме нещо от собствения ни интелект, трябва да имаме не само добри идеи, но и да умеем да ги реализираме практически – да превръщаме мислите в дела.
6. Недостаточно внимание към резултатите.
Някои хора отделят прекалено много внимание непосредствено на процеса, но много по-малко внимание на неговия резултат. За нашите постижения обаче може да се съди именно от крайния резултат, независимо дали става дума за училището или за зрелия живот.
7. Неспособност да се довежда решението на задачата до края.
Една хубава поговорка казва: „Като си се хванал на хорото, ще го играеш докрай“. В живота на хората, неспособни да довършват нещата докрай, сякаш нищо не е довършено.
8. Неспособност да се направи първата крачка.
Някои хора не проявяват желание или способност да стартират намисленото; действията им се ограничават с теоретизиране по повод на това какви стъпки трябва да бъдат предприети. Такива хора се страхуват да посветят себе си на нещо и в резултат – не предприемат нищо.
9. Страх от неуспех.
Страхът, че няма да получат в крайна сметка желания резултат, по всяка вероятност се заражда още в детството. Може да се сблъскаме със ситуации, когато човек се отказва от кариера в професия, която истински го интересува, защото по една или друга причина смята себе си недостоен за нея. Същата история може да се случи и в междуличностните отношения, когато човек прекратява едно партньорство не защото то не му харесва в момента, а защото се страхува от бъдещото влошаване на взаимоотношенията. Заедно с това могат да се приведат множество примери, когато е необходимо да се рискува, тъй като нежеланието или неспособността да се рискува се превръща в загуба на възможности, които са част от успеха в живота.
10. Отлагане на ангажиментите от единия ден за другия.
Отлагането на ангажиментите за после е характерно за много хора. Практически всеки от нас от време на време прави нещо подобно, отлагайки някаква работа за по-късна дата, осъзнавайки, че би било по-добре, ако я свърши сега, в този момент. Отлагането на нещата за после става сериозен недостатък, когато се превръща в постоянен стил на поведение.
11. Отчуждаване и присвояване на вина.
Някои хора смятат , че не грешат и постоянно търсят виновни по всеки, понякога дребен, повод. Други, напротив, каквато и да е тяхната реална роля в събитието или в съвкупността от събития, довели до неприятности или спънки, винаги обвиняват себе си. Подобно отчуждаване или обратно, присвояване на вина е в състояние да стане сериозно препятствие по пътя към осъзнаването на собствените интелектуални възможности.
12. Излишното съжаление.
Всички ние, от време на време съжаляваме по повод собствените си недостатъци. Когато нещата не вървят както би ни се искало, е трудно да не съжаляваме, приписвайки си това съжаление на наша сметка. Но такъв род съжаление, което има постоянна основа, изпълнява силна антиадаптивна функция. Съжалението по повод собствените ни недостатъци не само е вредно за работата, но в някои случаи кара хората, които биха могли да ни окажат неоценима подкрепа, да се отвърнат от нас.
13. Излишна зависимост.
В повечето проблеми, с които се сблъсква човек, от него се изисква наличие на определена степен на независимост. Възпитанието обаче често пъти не осигурява на човека достатъчна независимост, необходима му в живота – например в работата, където човек трябва като правило да разчита само на собствените си сили и само много рядко да се обръща за помощ към другите. Старайте се да решавате възложените ви задачи самостоятелно, а ако все пак ви трябва нечия помощ, то поне поемете пълната отговорност за резултата върху себе си. Не прехвърляйте върху другите отговорността, с която всъщност сте натоварени вие лично.
14. Преувеличаване на личните проблеми.
Всеки човек има проблеми от личен характер, но за всеки отделно взет човек тяхната сериозност е много различна. В живота на едни хора трагедиите се сменят с други трагедии, при други животът тече безгрижно и практически са лишени от трудности и проблеми. Всеки в своя живот следва да очаква както големи радости, така и не по-малки ядове и проблеми. Важното е реалистично да се подхожда и към едните, и към другите. Големите житейски кризи практически винаги ще влияят на изпълняваната от вас работа, независимо дали искате или не. По-добре е да възприемате всичко като нормално, без да позволявате обаче личните ви проблеми да поглъщат вниманието ви изцяло в ущърб на работата. Би трябвало да помним, че при наличие на такива проблеми работата, а и обществото от хора около вас могат да станат онова утешение, от което вие се нуждаете. Погрешни са опитите да загърбим личните проблеми, които така или иначе ще се наложи да бъдат решавани. Също така неправилно постъпва човек, който позволява на своите лични проблеми да погълнат изцяло времето му.
15. Недостатъчна концентрация на вниманието.
Могат да бъдат посочени множество хора с висок интелект, които не са в състояние да концентрират вниманието си върху едно и също нещо в продължение на дълго време. Те лесно се отвличат, продължителността на непрекъснатото им внимание е сравнително малка. В резултат на това те трудно изпълняват по-голям или по-малък обем работа. Ако вие страдате от разсеяност и имате трудности с концентрацията на вниманието, трябва да помислите за правилната организация на своето работно място, за да минимизирате действието на отвличащите фактори.
16. Прекалено тясно или прекалено широко разпределение на своите сили.
Хората, способни да концентрират своите сили само върху един вид дейност, трябва да са наясно с тази своя особеност и по възможност да й се противопоставят. Ако участвате в няколко проекта едновременно, старайте се да разпределите своето време и внимание, а така също да организирате проектите така, че да имате възможност да ги приключите в приемлив срок. Важно е да си осигурите правилно разпределение на различните видове дейност за себе си. Избягвайте да вършите повече или по-малко от това, с което сте в състояние да се справите за дадения период от време.
17. Неспособност да се отложи възнаграждението или признанието.
Хората са склонни да се занимават с второстепенни въпроси в ущърб на по-важните. Едни просто оставят големите ангажименти за после, други не желаят да отлагат възнаграждението. Те получават удовлетворение, когато другите ги хвалят и награждават за изпълнението на дребните дейности и забравят за по-голямата награда, която би съответствала на по-сериозните ангажименти. Сериозната работа понякога предполага изразходване на повече време и усилия, преди да дойдат резултатите. Ако не сте готови за това и предпочитате да се захващате само за малки краткосрочни проекти, имайте предвид, че съществува риск признанието, което получавате, да бъде също толкова мимолетно.
18. Неспособност или нежелание да видите цялото зад частното.
Срещат се студенти с много висок интелект, които въпреки това нямат успех в обучението, понеже не са успели да видят „гората зад дърветата“. Занимават ги твърде много детайлите, при това те не са в състояние или не искат да видят общата картина, която стои зад всички дреболии и детайли и съответно да се заемат с нея. Обмислете също така какъв е смисълът на това, с което се занимавате в момента, и какъв резултат се надявате да получите. Иначе вие рискувате не само да загубите своите първоначални цели, но и същността на стратегията, осигуряваща ви постигането им.
19. Недостатъчно равновесие между критико-аналитичното и творчески-синтетичното мислене.
Понякога в своя живот ние трябва да прилагаме критичното и аналитично мислене; друг път следва да използваме творчески подход и да мислим синтетично. Важно е само да знаем съответното време.
20. Завишена или занижена увереност в себе си.
За да живее нормално всеки от нас трябва да има приличен запас от увереност в себе си. Животът може да нанесе толкова удари върху самооценката на човека и неговотго виждане за самия него, че без увереност в себе си наистина би ни било трудно да противостоим на всички големи и малки неуспехи, които подготвя за нас животът. Недостатъчната увереност в себе си при някои хора води до това, че те не могат да решат както трябва поставените им задачи, тъй като проектират върху своята работа собственото си самомнение. Увереността в себе си много често е един немаловажен залог за успех. В края на краищата, ако нямате увереност в себе си, как може да очаквате от другите да са уверени във вас?
В същото време е важно и да не завишаваме прекалено своята самоувереност. Прекалено самоуверените хора губят способността да разпознават момента, когато трябва да признаят своята грешка или да направят нещо за собственото си усъвършенстване. В резултат на това прогресът при тези хора става много по-бавен, отколкото това е възможно обективно.
от:
Sepphora
"Curiosity Killed The Cat"
Wednesday, 10 March 2010
МИЛИАРДИТЕ
Запомни този МИЛИАРД( или иначе казано 1000 милиона, за да може поне малко да ги осезаеш).... ти, който четеш поредната новинарска хроника на Абсурда в който живееш.
Това е един отмалкото случаи в които ще прочетеш и чуеш за тези пари и това е.
Те никога няма да се върнат там, откъдето нагло са откраднати, от този вече тотално обеднял и подивял български субект който плаща данъци.
По същия начин по които никой сега не споменава Масларова и нейнoto Bentli, както никой не помни всички тези МИЛИАРДИ обрани от теб, мен, брат , сестра майка и баща.
Бойко, Гойко, Гошко, Тошко- това толкова е нелепо и нямащо значение вече, че просто си нямаш идея.
Хората в тази държава живеят в такава червена заблуда и в такава мафиотска приказка, че им е БЕДНА фантазията.
Толкова е жалко и нелепо, защото малкото останали нормални хора не го заслужават.
10/03/2010