„Уж съм умен, а съм пълен карък!“ Защо?
юни 21, 2009 От sepphoras
Защо се случва на умните и талантливи хора да не им върви?
Всеки човек понякога греши. Едва ли е възможно човек да се научи на нещо, без да допуска грешки. Признак за интелект не е липсата на грешки, а умението да не повтаряме грешката отново и отново. Защото грешката може да бъде простена, но не и нейното повторение.
Всеки от нас познава хора, достатъчно разумни, с най-добри интелектуални способности, които им е осигурила наследствеността или възпитанието във високоинтелектуална среда, които обаче често пъти допускат грешки и с каквото и да се заемат, не им върви. Те сякаш изгубват разума си, щом се сблъскат с проблемите от реалността. Означава ли това, че интелектът не е най-важното, или поне не е достатъчен, за да успее човек в реалния живот?
Робърт Дж. Щернберг, професор по психология и образование в Йелския университет, посочва 20 препятствия, които пречат да бъдат използвани възможностите на интелекта, включително и при изпълнение на традиционните тестове, достатъчно съвършени и широко обхващащи умствените способности на човека.
1. Недостатъчна мотивация.
Талантите на човека едва ли струват нещо, ако той няма стимул да ги използва. Мотивацията става ключов момент, обясняващ защо отделните хора, живеещи в една и съща среда, постигат различен успех. За някои мотивацията идва отвън – одобрението на връстниците им, стремеж към признание, материални стремежи. За други мотивацията може да има вътрешен характер – например удовлетворението от добре свършената работа. Обикновено при всеки човек има и вътрешна, и външна мотивация, макар и в различни пропорции.
2. Недостатъчен контрол над собствената импулсивност.
В живота на всеки човек има моменти, когато той не трябва да действа импулсивно. Импулсивността не позволява на човека да използва пълноценно своите умствени способности. Макар че безкрайно дългите размисли да са също нежелателни, когато решава дадена задача, човек не бива да се съблазнява от първото дошло му в главата решение. Трябва да помни, че малко по-късно могат да му дойдат наум и други по-добри решения.
3. Недостатъчна настойчивост и прекалена настойчивост.
Някои хора, независимо от интелекта си, бързо се предават. Ако нещо не върви, както те искат, или ако първите им опити не са успешни, те захвърлят започнатото. В резултат неволно загубват способността да довеждат нещата докрай. Друга крайност представляват хора, които продължават да се трудят над проблема, когато отдавна е трябвало да го изоставят като безперспективен. Те продължават да упорстват дори, когато би следвало да са наясно, че няма да могат да решат проблема, или поне не за определеното време.
4. Използване на „не тези“ способности.
Много хора в някакъв момент от живота си стигат до извода, че или са избрали не тази професия, или работата им в рамките на избраната професия не съответства изцяло на изискванията, която има тази професия. Отстрани това изглежда така, сякаш работата, която те са се заели да изпълняват, изисква една съвкупност от способности и навици, а те я изпълняват, използвайки други способности и навици. За себе си човек открива, че независимо от факта, че той притежава добри и полезни способности, те не са подходящи за онези задачи, в решението на които той е ангажиран. В подобна ситуация е разумно да се избере друга посока в образованието или кариерата или поне да се помисли за нови стратегии в собственото обучение и работа.
5. Неспособност да превръщат мислите в дела.
Някои хора демонстрират големи успехи в теоретичното решаване на своите проблеми, както и на проблемите на околните, създавайки понякога впечатлението, че имат готово решение за всеки случай в живота. И въпреки това, те са неспособни да доведат теорията в практиката. Както казва психологът Е. Р. Татри (1935), те се оказват „погребани с мислите си“. Колкото и добри да са били идеите им, реално те не могат да направят каквото и да е за реализацията им. А нали за да получаваме нещо от собствения ни интелект, трябва да имаме не само добри идеи, но и да умеем да ги реализираме практически – да превръщаме мислите в дела.
6. Недостаточно внимание към резултатите.
Някои хора отделят прекалено много внимание непосредствено на процеса, но много по-малко внимание на неговия резултат. За нашите постижения обаче може да се съди именно от крайния резултат, независимо дали става дума за училището или за зрелия живот.
7. Неспособност да се довежда решението на задачата до края.
Една хубава поговорка казва: „Като си се хванал на хорото, ще го играеш докрай“. В живота на хората, неспособни да довършват нещата докрай, сякаш нищо не е довършено.
8. Неспособност да се направи първата крачка.
Някои хора не проявяват желание или способност да стартират намисленото; действията им се ограничават с теоретизиране по повод на това какви стъпки трябва да бъдат предприети. Такива хора се страхуват да посветят себе си на нещо и в резултат – не предприемат нищо.
9. Страх от неуспех.
Страхът, че няма да получат в крайна сметка желания резултат, по всяка вероятност се заражда още в детството. Може да се сблъскаме със ситуации, когато човек се отказва от кариера в професия, която истински го интересува, защото по една или друга причина смята себе си недостоен за нея. Същата история може да се случи и в междуличностните отношения, когато човек прекратява едно партньорство не защото то не му харесва в момента, а защото се страхува от бъдещото влошаване на взаимоотношенията. Заедно с това могат да се приведат множество примери, когато е необходимо да се рискува, тъй като нежеланието или неспособността да се рискува се превръща в загуба на възможности, които са част от успеха в живота.
10. Отлагане на ангажиментите от единия ден за другия.
Отлагането на ангажиментите за после е характерно за много хора. Практически всеки от нас от време на време прави нещо подобно, отлагайки някаква работа за по-късна дата, осъзнавайки, че би било по-добре, ако я свърши сега, в този момент. Отлагането на нещата за после става сериозен недостатък, когато се превръща в постоянен стил на поведение.
11. Отчуждаване и присвояване на вина.
Някои хора смятат , че не грешат и постоянно търсят виновни по всеки, понякога дребен, повод. Други, напротив, каквато и да е тяхната реална роля в събитието или в съвкупността от събития, довели до неприятности или спънки, винаги обвиняват себе си. Подобно отчуждаване или обратно, присвояване на вина е в състояние да стане сериозно препятствие по пътя към осъзнаването на собствените интелектуални възможности.
12. Излишното съжаление.
Всички ние, от време на време съжаляваме по повод собствените си недостатъци. Когато нещата не вървят както би ни се искало, е трудно да не съжаляваме, приписвайки си това съжаление на наша сметка. Но такъв род съжаление, което има постоянна основа, изпълнява силна антиадаптивна функция. Съжалението по повод собствените ни недостатъци не само е вредно за работата, но в някои случаи кара хората, които биха могли да ни окажат неоценима подкрепа, да се отвърнат от нас.
13. Излишна зависимост.
В повечето проблеми, с които се сблъсква човек, от него се изисква наличие на определена степен на независимост. Възпитанието обаче често пъти не осигурява на човека достатъчна независимост, необходима му в живота – например в работата, където човек трябва като правило да разчита само на собствените си сили и само много рядко да се обръща за помощ към другите. Старайте се да решавате възложените ви задачи самостоятелно, а ако все пак ви трябва нечия помощ, то поне поемете пълната отговорност за резултата върху себе си. Не прехвърляйте върху другите отговорността, с която всъщност сте натоварени вие лично.
14. Преувеличаване на личните проблеми.
Всеки човек има проблеми от личен характер, но за всеки отделно взет човек тяхната сериозност е много различна. В живота на едни хора трагедиите се сменят с други трагедии, при други животът тече безгрижно и практически са лишени от трудности и проблеми. Всеки в своя живот следва да очаква както големи радости, така и не по-малки ядове и проблеми. Важното е реалистично да се подхожда и към едните, и към другите. Големите житейски кризи практически винаги ще влияят на изпълняваната от вас работа, независимо дали искате или не. По-добре е да възприемате всичко като нормално, без да позволявате обаче личните ви проблеми да поглъщат вниманието ви изцяло в ущърб на работата. Би трябвало да помним, че при наличие на такива проблеми работата, а и обществото от хора около вас могат да станат онова утешение, от което вие се нуждаете. Погрешни са опитите да загърбим личните проблеми, които така или иначе ще се наложи да бъдат решавани. Също така неправилно постъпва човек, който позволява на своите лични проблеми да погълнат изцяло времето му.
15. Недостатъчна концентрация на вниманието.
Могат да бъдат посочени множество хора с висок интелект, които не са в състояние да концентрират вниманието си върху едно и също нещо в продължение на дълго време. Те лесно се отвличат, продължителността на непрекъснатото им внимание е сравнително малка. В резултат на това те трудно изпълняват по-голям или по-малък обем работа. Ако вие страдате от разсеяност и имате трудности с концентрацията на вниманието, трябва да помислите за правилната организация на своето работно място, за да минимизирате действието на отвличащите фактори.
16. Прекалено тясно или прекалено широко разпределение на своите сили.
Хората, способни да концентрират своите сили само върху един вид дейност, трябва да са наясно с тази своя особеност и по възможност да й се противопоставят. Ако участвате в няколко проекта едновременно, старайте се да разпределите своето време и внимание, а така също да организирате проектите така, че да имате възможност да ги приключите в приемлив срок. Важно е да си осигурите правилно разпределение на различните видове дейност за себе си. Избягвайте да вършите повече или по-малко от това, с което сте в състояние да се справите за дадения период от време.
17. Неспособност да се отложи възнаграждението или признанието.
Хората са склонни да се занимават с второстепенни въпроси в ущърб на по-важните. Едни просто оставят големите ангажименти за после, други не желаят да отлагат възнаграждението. Те получават удовлетворение, когато другите ги хвалят и награждават за изпълнението на дребните дейности и забравят за по-голямата награда, която би съответствала на по-сериозните ангажименти. Сериозната работа понякога предполага изразходване на повече време и усилия, преди да дойдат резултатите. Ако не сте готови за това и предпочитате да се захващате само за малки краткосрочни проекти, имайте предвид, че съществува риск признанието, което получавате, да бъде също толкова мимолетно.
18. Неспособност или нежелание да видите цялото зад частното.
Срещат се студенти с много висок интелект, които въпреки това нямат успех в обучението, понеже не са успели да видят „гората зад дърветата“. Занимават ги твърде много детайлите, при това те не са в състояние или не искат да видят общата картина, която стои зад всички дреболии и детайли и съответно да се заемат с нея. Обмислете също така какъв е смисълът на това, с което се занимавате в момента, и какъв резултат се надявате да получите. Иначе вие рискувате не само да загубите своите първоначални цели, но и същността на стратегията, осигуряваща ви постигането им.
19. Недостатъчно равновесие между критико-аналитичното и творчески-синтетичното мислене.
Понякога в своя живот ние трябва да прилагаме критичното и аналитично мислене; друг път следва да използваме творчески подход и да мислим синтетично. Важно е само да знаем съответното време.
20. Завишена или занижена увереност в себе си.
За да живее нормално всеки от нас трябва да има приличен запас от увереност в себе си. Животът може да нанесе толкова удари върху самооценката на човека и неговотго виждане за самия него, че без увереност в себе си наистина би ни било трудно да противостоим на всички големи и малки неуспехи, които подготвя за нас животът. Недостатъчната увереност в себе си при някои хора води до това, че те не могат да решат както трябва поставените им задачи, тъй като проектират върху своята работа собственото си самомнение. Увереността в себе си много често е един немаловажен залог за успех. В края на краищата, ако нямате увереност в себе си, как може да очаквате от другите да са уверени във вас?
В същото време е важно и да не завишаваме прекалено своята самоувереност. Прекалено самоуверените хора губят способността да разпознават момента, когато трябва да признаят своята грешка или да направят нещо за собственото си усъвършенстване. В резултат на това прогресът при тези хора става много по-бавен, отколкото това е възможно обективно.
от:
No comments:
Post a Comment