Dreams

Сънувах... 

Бях в България с още двама колеги да вземем интервю от Орешарски с надежда да получим отговор на въпроса:

“Защо 15 години по-кьсно, това нихилистично правителство не подава оставка. “

Отвън, някакви мьгливи фигури все още чуруликаха: ” Кой?... Кой?... Кой?... “

Вместо да отговори, Орешарски само каза:

-Е са като звънна на колегите от НСБОБ ще видите що...

Изкочихме навън и хванахме на стоп Боб Марли с неговия хипи ван на път за летището. Звучеше “One Love... “

Както обикновенно, там мизерен митничар ме спря и ме обискира, само защото съм му казал: -Добър ден...

Докато самолета се гърчеше в агония в небето с надеждата да изчезне по-бързо от това безбожно място,

дори не погледнах кьм Витоша или към миризливите комини на ТЕЦ София.

Просто исках да се махна по-бързо от там.

Не се върнах повече и не попитах никога отново: Кой и Защо...

Бях си отговорил и на двата вьпроса много отдавна...

Сьбудих се и заплаках, защото не исках да е така.

Бях забравил от какво сьм избягал преди години. Беше рожденния ден на дъщеря ми.

Бях щастлив, че тя дори не знае какво е чалга, какво е мутра и какви са границите на човешката наглост.

Ще пьлзя ако трябва, но няма да позволя съдбата и да зависи от банда нагли престъпници...

13/12/2013