BG Poems

============================

Във царство далечно, в малка страна
живеела вечно, тя Глупоста.
С прости и бедни и гладни чеда
тя имала своя Рай на света.

След робства вековни, низост и страх
всяко добро се превръщало в прах.
И никой не искал да знае дори,
че по-хубав живот нейде кипи.

Ятаци, простаци и мутри без срам
символ са те от години насам.
С поклон ги посрещат всички така
Богове са те сякаш на тази земя.

Да бъдеш простак е толкова в стил,
че ако си нормален то ти си дебил.
Дори да викаш пак няма надежда
от сън да събудиш таз паплач невежа.

Говориш, приказваш, крещиш във захлас,
че не е човек престъпника с власт.
Но всичко приключва, когато накрая
Простака все пак му намира колая.

Тарикатчета прости със празни глави
това ще остане по наш'те родни земи.
И майка да плаче и Балкана да стене
гибел го чака това завистливо племе.

С българска гордост в сърцето на всеки
за срам и позор пред света сме во веки.
Щом и до днес бай Ганя убива Алеко,
Европа ще бъде безкрайно далеко.

Към Русия, Другари! Отивайте там!
За мъртви души Рай е, аз знам...
Анадола на юг е, слагайте феса,
южния климат много ще ви хареса.

Гяури в потури и кухи тикви червени,
се лутат безумно в това сляпо време.
Празни кратуни злобеят сред кожен салон
с политик тъп и мазен, но нагъл галфон.

Вятърът цвили, а гаргата грачи,
Тъпотата по калните улици крачи...
Налейте ракия и сложете салата,
децата набийте, наругайте жената.

Щастливи, пияни, забравили в мрака,
живота мизерен изчезнал е някак.
Но транса приключва, когато зората,
облее с лъч прашен на деня нищетата.

Въздишка дръглива, откъсва се стон,
от гърдите юнашки и в тежък поклон
лижем подметки на мутрите скотски,
защото сме жалки а сърцата ни робски ...

И нищо не става и всеки се зъби,
че не е виновен и дълг е на други.
-Аз съм си супер, и много различен
но страната е Боже, случай трагичен.

Не е страната, а всеки човек
носи вина да изчезнем до век.
И може би редно така е без време
да изтрием во веки това злобно племе.

Свобода и мечти, все думи големи,
за всеки поет и за всяка поема.
Но никой не каза: -Хайде сега,
от боклука престъпен да избавим света!
От бурени гнусни да почистим бустана
наш РАЙ да бъде, а не на душмана!

С това ще приключвам че става ми лошо,
да си спомням с понуса за Жан и за Тошо.
А вас ще оставя да трошите глави
В стената червена на наште деди...

V. J. Dec 2013 London All right reserved ©